Разпускане в Мартен

Този четвъртък преванитивно реших да си нарамя лаптопа и да се прибера в Русе. Не точно в Русе, а в къщата ни в Мартен. От около година Мартен е обявен за град, иначе атмосферата е доста спокойна и приятни. Друго си е човек да се размотава из къща с двор, отколкото да се блъска из апартамент с всички недостатъци от това.
Пътувах сравнително леко и приятно, като изключа, че във второто бусче пътуваше някакъв идиот, който създаваше музикален фон с телефона си. Отвратителна смесица между гнусни кючеци и долен на нищо не приличащ рап, като тази комбинация кара ушитети да повръщат мозъчен детрит.
Хубавото е че вече имам прекаран интеренет и тук, за да не ми се налага да търся психиатрична помощ, ако ме налегне нет-абстиненция. Снощи само се изнервих когато няколко минути след полунощ нета забегна яко дим. Добре че сутринта имаше, иначе щях да меля сол на доставчика, че са ме спрели, когато съм си платил. Не усетих кога се изнизаха тези два дена. Днеска следобед пообиколих магазините, като си купих много сладък, с изчистена кройка черен костюм, подходящ за всекидневно носене. Лошото е, че е тънък и е подходящ повече за пролетно-летния сезон. Добавих и две ризи, да закръгля цената. Сега съм се отпуснал в топлата стая отпивам кафе на малки глътки и се наслаждавам на пурета Handelsgold, а на компютъра до мен бавно и сигурно се компилясва qt-4.3.2. Неприятно но утре сутринта трябва да се мъкна на автогарата и да пътувам обратно към Стара Загора. С нетърпение очаквам почивката около Коледа и Нова Година, когато няма да бързам за никъде и няма да имам никаква работа.

В абсурдните времена на архаичното IRC

Да си призная честно вчера се размазах от сън, спал съм цели 15 часа от (4:00 - 19:00)! Сам си се чудя как не съм се пробудил. Като станах и сварих каничка кафе, количество подобаващо за нормално разсънване, реших да проверя как се развиват нещата с UniBG мрежата. Общо взето хората си източили базата данни по "неведоми пътища Господни" и последното, което прочетох преди да заспя е, че въпросната бази данни е качена data.bg. Нищо кой знае колко интересно. Смених си паролата и готово, и без друго от край време не ме вълнува IRC, изпълнено с плиткоумни и сексуално незадоволени същества (недоебани). По-интересно стана след като се опитахме да сменим паролата на един стар ник, даден за временно ползване и оставен само permpass, като възможност да си го вземеш обратно. Увино, но не! Пермпасовете отдавна ги няма, в момента половината команди са дисейбълнати именно поради източената база данн, която всеки може да си свали и разгледа свободно. Настанала е пълна анархия из IRC. Преди време бях споменал само бегло за неприязънта, която предизвиква IRC и ICQ, но статията бях написал основно да призова към използването на jabber.
Днес с още по-силен глас мога да кажа Използвайте Jabber!

Кинг Мания

Затънал в рутината на ежедневието, скоро не ми е оставало време за нищо. Тотално еднобразие всеки ден. Дори блога зарязах за известно време. Лягане, ставане, упражнения, лекции, ъпдейт на системата. Ежедневието е способно да заличи всякаква чувствителност у човек. Днес от доста време на сам се отдадох на книжната си страст и реших, че е крайно време да строша малко пари за някоя книга. Друго си е да държиш материална книга и да вдъхваш аромата на страниците и печатарското мастило. Като дългогодишен почитател на Стивън Кинг реших, че няма какво да чакам, а трябва просто да си купя поредната негова книга, която нямам. Бърза онлайн справка показа, че "страшнитете" книги са станали на наистина страшни цени И "Романът на Лизи" струва цели 18 лева. Затова реших да си взема някоя от по-евтините му книги и по възможност такава, която скоро може да не се намира на пазара. Като отидох до местния клон на Пингвините видях, че имат останала бройка на "Буик 8". Така съчетах хем да си взема книжка на Кинг и да не остана без пари, хем да е книжка, която скоро време ще може да бъде намерена само в антикварните книжарници, и книжарниците на затънтените малки градчета.

Добро Утро

Добро утро!

Не все още не съм се затрил и съм жив и здрав след краткото сприятеляване с любвеобилни бактерии, при рязката промяна във времето. Тази сутрин ми е особено еуфорично, придружено с обилно отеделяне на ендорфини.
По-интересното е, че не съм лягал, а след броени часове имам упражнения по патофизиология, генетика и за десерт лекция по патология, ако може да се вярва на програмата. След толкова много пато- за началото на седмицата, заедно с моята си патология на съня, очаквам към 3-4 часа следобед да се трупирам безпаметно в леглото.

Иначе да се похваля с новото скромно лаптопче MSI M673X !

Обнових "кръвта" така да се каже. А Gentoo-то направо хвърчи!!! :D Старата и вярна машина я дадох на майка, като разбира се я оставих на Gentoo. Майка вече успя да изпсува няколко пъти " на Linux майка му", но каквато и дистрибуция да бях сложил резултатът щеше да е същия. При първа възможност, когато се освободя трябва да и изнеса ускорен убочителен курс по "анатомия и работа с пингвин".

Silent Paind and/und Tanz der Grausamkeit

Трета поредна вечер ме е налегнало настроени на психиделична апатия. Всички са се побъркали и направо си мисля, че мозъците на хората са изпити от гиганстака путка със свойства на черна дупка. Съмнява ме това да е от жегата.

Седя на тринайстия етаж и за поредна вечер се любувам на прекрасната гледка на нощна Стара Загора. Седя и отвътре ме гложди, чувствам се като хроникьор на деструктивността. Идилията се допълва от музикалния фон на The Sins of Thy Beloved - Silent Pain и Sopor Aeternus - Saltatio Crudelitatis (Tanz der Grausamkeit).

Тази вечер за пореден път не ни бяха спестени гърмежите и лъскавите фойерверки. Изцяло се присъединявам и подкрепям мнението на loxs. Толкова лъскаво, толкова шарено, таква феерия от цветове и "галещи" ухото гърмежи. "Пир по време на чума!" За тази вечер незнам, но вчерашните гърмежи бяха заради празненството на една банка. Само се надявам сами да са си заплатили цветната канонада.

Паля цигара, а болката продължава да пристяга цялото ми същество. "My soul lies offered, as I'm waiting. Intoxicate me when you step inside." Вдишвам от отровния дим и оплаквам всиките "натровени" люде - познати и непознати. Оплаквам ги и затова, че са загубили радостта от трезвеността.
Те са избягали!
Те са загубени!
За тях няма болка!
Те са убили болката!
Те са мъртви!

Всичко е весело и цветно, а покварата продължава да работи и сирачетата, да гладуват. Благодарен съм на късмета, че не съм едно от тях!
Meister des Mordes nimm meine Augen, an diesem Ort kann ich nicht sein!

Дим

О любими теб те няма!
Останала е тук постеля
и недоядената ти вечеря.
По гърба ми лази мравка,
а ти си се трупясал в някоя канавка.

Ти идваш пак при мен, но мен ме няма.
Любов - ти мерзост ненагледна!

Потърси ме там,
въргалящ се сред кофеинова отвара
и цигарен дим.
Потърси ме там, в пушалнята на опиум,
където на клета майка се
търкаля единствения син.

Ще ме намериш,
но не и таз' неделя.
Ще ме намериш,
когато костите ми за тебе не жалеят!

Dolphin

Животинското представителство в софтуера с отворен код напоследък все повече се увеличава. Имаме вече и делфин. Не е тайна, че това е новия файлов мениджър, който ще влезе като неотменима част в KDE 4. Макар все още KDE4 да е в алфа период, Dolphin работи прекарасно и на KDE 3.5. Вече от една седмица си го ползвам със здраве и до сега не е крашвал нито веднъж, нито съм успял да видя накой друг бъг. Като функционалност притежава всички качества на говедото Konqueror. При делфина е добавена и функция да разделиш екрана на две половини (split). Единствената по съществено е, че е направен много по-лек и много по-бърз от Konqueror, но Konqueror и за в бъдеще ще запази функциите си на файлов мениджър. Делфинът на скрийн шота по-горе е мой, позирал за "снимката" преди броени минути.

Сметка, Emerge... and TSOTB

Края на месеца дойде прекалено неусетно. Толкова неусетно, че чак забравих да си платя сметката за нета. Отрязаха ме 40 минути, след като настъпи днешния ден и като цяло това беше доста отрезвяващ начин да си припомня, че вече е юни. Е не стана нищо, кой знае какво фрапиращо. Освен че човек може да установи колко много обича GNU/Linux и по специално SSH. Интернет няма, но затова пък има SSH и това въобще не те спира да си издърпаш нещо от друга машина. За дженту това, че нямаше нет също не му попречи особено да се свърже с машината на loxs, да си изтегли пакета и да си го компилира, като добър "пингвин". Добре че го имаше пакета на неговата машина иначе нищо нямаше да се получи.

Днеска освен все повече нарастващата завърнала се мания по The Sins of Thy Beloved, установих че те явно са много "Gentoo" настроени. Става въпрос за песента им Mournful Euphony, която като цялото им творчество бърка надълбоко в душата и отваря "рани".
Докато си я слушах днеска ми скокана следната мисъл за тяхната стилистична характеристика: The Sins of thy Beloved - be doom, be gothic, be gentoo. Това странно проникновение се получи след като се зачетох в текста на края на песента.

"The poudrins embrace my cold realm
so arcane but yet so gracious
it emerged in solemn splendour
so alluring and beyond divine"

Jabber

Мда тази вечер нещо с ICQ отново не беше както хората. То кога е били, че сега ли? Престоят ми в IRC пък е сведен до минимум, заради малцината хора, които могат да ме потърсят и там. Като цяло днешно време в IRC е или някакво мъртвило, или масов flood и разговор с по една дума на ред. Под всякаква критика. Изобщо нямам намерение да коментирам цялата паплач от хора, която може да се види. Който не вярва да влезеи да се убеди.

Затова напоследък всичките ми комуникации преминават през jabber. Лесно, удобно, практично, функционално. Това са малко от думите, които го описват. За сега са само малцина от контактите ми са прехвърлени в jabber, но затова пък убеждавам всеки да го ползва. При някои има ефект, при други опитите ми се оказват леко безплодни. Че какво пък толкова казват поредния messenger. Е до някъде е така, но не съвсем.

Ето една статийка (на български) за тези, които още не са чували що за животно е това jabber-а и да се убедят в неговите преимущества. В статията също така са посочени и клиенти, както и jabber сървъри, към които може да се свърже човек.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Jabber

Gentoo

If it moooeess, compile it! - казала кравата Лари. Моето явно доста е мучало, а и аз бая го натисках и мъчих, при което муча още по-силно. В крайна сметка Gentoo успя да се задържи на машината ми. Това е третия път от март месец насам, коагто го слагам. Винаги преди това я не ми издържаха нервите с безкрайната компилация или пък ме домързи да се занимавам с USE флаговете и за по-бързо и лесно го махах и връщах Слак. Сигурно още около 10 пъти съм слагал диска уж да го сложа, но бързо, бързо се разубедя. Е сега вече няма махане. След три успешни инсталации се питам, за какво е била цялата работа след като съм можел да си остана на Джентуу още от първия път? Всичко върви доста по-бързо дори на тази слаба "щайга". Не бях сигурен че ще мога да се въздържа цяла седмица да не го разкарам затова и толкова късно слагам скриншотове на десктопа. Е хайде да ми е честито.

Кръв и Урина

Мечти и въжделения и тайни вдъхновения , вкопчил си се дълбоко в мозъка ми . И като нимфетаминова от отрова се стелеш из вените ми и бавно ги прояждаш. За разлика от нимфетамина (хероин или кокаин , а може да е най-обикновен бензодиазепин , за мен всико е нимфетамин) , който замъглява съзнанието ми , ти го проясняваш. Караш ме да възприемам света не в обичайната му меланхолично апатична сивота , а с болезнена цветност. Пълзиш из черепните ми синуси и от ден на ден се вкопаваш все по-дълбоко в мозъчните ми гънки.

Не бях вземал от отровата покваряваща душата и тялото. Първоначално бях обладан от самата мисъл за нея , но наскоро я възприех с цялото си същество. Сега паля цигара и си спомням за малката спринцовка , изпълваща се с жълтеникавата течност , изпълваща се с хероин. Следва убождане и проникване на иглата в крехката , но еластична вена. Спринцовката продължава да се изпълва ; този път със собствената ми виненочервена , бедна на кислород венозна кръв. Това се налага с цел да се предотврати колапса на вената от чистия хероин. Ах , как бих желал да нямам вени , но за съжаление ги имам и собствената ми кръв примесена с хероин се връща в обреченото ми тяло. Постепено започвам да олеквам и да отлитам надалеч от болката , изпадащ в тиха еуфория. Студът бавно се отича от премръзналото ми тяло , като на негово място се намества облак от приятна , натежала и лепнеща топлина , която още повече притъпява възприятията.
Зрителното поле се стеснява и замъглява , докато най-накрая започваш да виждаш като през тръба - тунелно виждане.

Отпускам се в прегръдката на хероина и оставям мракът да ме обгърне. Чувствам твоето присъствие някъде до мен , искам да те имам , но не мога. Прахът с цвят на слонова кост е блокирал функцията на половата ми система. Единственото , което ми остава и мога да направя е да те прегърна. Чрез тази прегръдка искам да ти даря сигурност и да ти подаря тялото си , душата си , живота си.

Демон!
"Душата му е обладана от Демон! Името на Демона е хероин!"
Демон!

Which Magical Dark Creature Are You?

You are damn sexy you hot, hot midnight lover you - I love you. In folklore you are a corpse that rises from the grave during the night, and for nourishment or pleasure sucks the blood of humans. Various talismans and herbs supposedly avert vampires, but, according to tradition, they can be destroyed only by cremation by stakes driven through their hearts. You like people to have high or even intimidated feelings towards you. You love to gloat - but pretend to be modest. Definitely the slyest and most elegant of all of the creatures, your dark mystery and painful passion attracts all to your bed and mouth. Marry me you hot beast.

Сутрешно , леко кисело

Добро утро!
Как е , наспахте ли се? Излюпиха ли се повечето хора в сивото си ежедневие? Сигурно е така.
Петък сутринта е и тъкмо и аз се измъкнах от завивките. На две на три разкършвам схвания си гръб и се запътвам към кафе машинката. Време е за кафе , няма как иначе.

Така пуснах едно лудо кафе по формулата 4в1. Чудите се какво е това? Вземате едно пакетче 3в1 на нескафе изсипвате го в чашата си и отгоре пускате да тече обикновено schwarz кафе. Получава се луда комбинация , гарантирам ви. Само мисълта за това кафе е в състояние да срита мозъка. Паля цигара и ето че вече се намирам д пиша тези редове, а от амарока се леят последователно Hocico - Ojos Sin Lágrimas и Theatre of Tragedy - Automatic Lover.

През деня сигурно ще правя обикновените неща. Но аз вече станах с кисела физиономия върху , която пропълзява приятна усвмивка. Така че станете и погледнете на ежедневието си от друг ъгъл. Превърнете обикновените действия в нещо необичайно и намерете с какво да сритате мозъка си , така че да излезе малко от релсите на всякаква норма.

Desktop

Така след няколко дневно мързелуване най-накрая се наканих да покажа новия вид на десктопа ми. Разликата е че не е под xfce , а под KDE.

Вечен Сън

С прискърбие ви уведомяваме , че през април се очаква да излезе новия албум на Sopor Aeternus & Ensemble of Shadows. С нетърпение и натежали от тъга и сълзи очи очакваме меланхоличното творчество на Анна Варней , което да разкрие нашите душевни рани в апатичното ни ежедневие. Но освен това ни се разкрива и приятно бъдеще , което да посрещнем с изтрещял поглед и маниакална усмивка.

Потопете се в собствената си мрачна душевност и се наслаждавайте!

Template

След дълго време най накрая и аз да бутна малко по темплейта , макар че самия темплейт не съм го променял. Браво на хората от Blogger за безпроблемната миграция между темплейтите и лесното добавяне на нови елементи към блога. Вече много лесно може да се аранжира , без да се притеснява човек че ще оплеска нещо по html-а.

Дивотия

Голяма дивотия!!!!
Тъкмо успях да си се докопам до компа и ето че пак изскача нещо. След почти едномесичната ни раздяла , най-накрая успяхме да се видим и да се отдадем на сластни милувки. Аз нежно галейки клавиатурата , а комп-чо (още не мога да реша какъв пол или е шизофреник и в него живеят личности от двата пола) ми отвръща с приятни гледки , галещи окото. Отдавате се на приятни занимания , така да се каже.

Седиш си сам , ядеш , пиеш , пушиш. Радваш се на новите Евро неща , защото напоследък всичко у нас е Евро. Вече серем и Евролайна или серем по Европейски така да се каже. Седиш си сам в мрака и обмисляш последните си творения , но така и не се накнаваш да седнеш и да ги надраскаш в блога. Но изведнъш нещо се случва!

ИЗНЕНАДА....

Телефона звъни и провеждаш поредния разговор с родителското тяло , което се опитва да разбере дали всичко с теб е наред. А твоята задача е да успокоиш родителската съвест. Но последва милото предпложение , което е нещо хем като заповед , хем като предложение , хем като нито едното от двете: "Така и така нищо конкретно не правиш, защо не взмеш да се прибереш вкъщи? Тъкмо няма да харчиш пари!"

Е какво да се направи. Успявам да натъпча някакъв багаж и се каня уж да тръгвам. Защо пък "уж" , като наистина тръгвам.

Май вече трябваше да съм на ЖП Гарата и да чакам поредното романтично и убийствено скучно пътуване с влак (ту-ту ту-туф ту-ту ту-туф). Вместо това аз седя и описвам терзанияата си от местенето на едно скучно място на друго още по-скучно място. Та там дори няма да гледам зъбатата ухилена физиономия на вълка от амароК-а.

Чао!!! (Следва грубо и ядно изтръгване на кабела от контакта. Прекалено ядосън съм че да се лигавя с някви нормални shut down процеси.)