7.7.07

Silent Paind and/und Tanz der Grausamkeit

Трета поредна вечер ме е налегнало настроени на психиделична апатия. Всички са се побъркали и направо си мисля, че мозъците на хората са изпити от гиганстака путка със свойства на черна дупка. Съмнява ме това да е от жегата.

Седя на тринайстия етаж и за поредна вечер се любувам на прекрасната гледка на нощна Стара Загора. Седя и отвътре ме гложди, чувствам се като хроникьор на деструктивността. Идилията се допълва от музикалния фон на The Sins of Thy Beloved - Silent Pain и Sopor Aeternus - Saltatio Crudelitatis (Tanz der Grausamkeit).

Тази вечер за пореден път не ни бяха спестени гърмежите и лъскавите фойерверки. Изцяло се присъединявам и подкрепям мнението на loxs. Толкова лъскаво, толкова шарено, таква феерия от цветове и "галещи" ухото гърмежи. "Пир по време на чума!" За тази вечер незнам, но вчерашните гърмежи бяха заради празненството на една банка. Само се надявам сами да са си заплатили цветната канонада.

Паля цигара, а болката продължава да пристяга цялото ми същество. "My soul lies offered, as I'm waiting. Intoxicate me when you step inside." Вдишвам от отровния дим и оплаквам всиките "натровени" люде - познати и непознати. Оплаквам ги и затова, че са загубили радостта от трезвеността.
Те са избягали!
Те са загубени!
За тях няма болка!
Те са убили болката!
Те са мъртви!

Всичко е весело и цветно, а покварата продължава да работи и сирачетата, да гладуват. Благодарен съм на късмета, че не съм едно от тях!
Meister des Mordes nimm meine Augen, an diesem Ort kann ich nicht sein!

Няма коментари: