Края на месеца дойде прекалено неусетно. Толкова неусетно, че чак забравих да си платя сметката за нета. Отрязаха ме 40 минути, след като настъпи днешния ден и като цяло това беше доста отрезвяващ начин да си припомня, че вече е юни. Е не стана нищо, кой знае какво фрапиращо. Освен че човек може да установи колко много обича GNU/Linux и по специално SSH. Интернет няма, но затова пък има SSH и това въобще не те спира да си издърпаш нещо от друга машина. За дженту това, че нямаше нет също не му попречи особено да се свърже с машината на loxs, да си изтегли пакета и да си го компилира, като добър "пингвин". Добре че го имаше пакета на неговата машина иначе нищо нямаше да се получи.
Днеска освен все повече нарастващата завърнала се мания по The Sins of Thy Beloved, установих че те явно са много "Gentoo" настроени. Става въпрос за песента им Mournful Euphony, която като цялото им творчество бърка надълбоко в душата и отваря "рани".
Докато си я слушах днеска ми скокана следната мисъл за тяхната стилистична характеристика: The Sins of thy Beloved - be doom, be gothic, be gentoo. Това странно проникновение се получи след като се зачетох в текста на края на песента.
"The poudrins embrace my cold realm
so arcane but yet so gracious
it emerged in solemn splendour
so alluring and beyond divine"
so arcane but yet so gracious
it emerged in solemn splendour
so alluring and beyond divine"
Няма коментари:
Публикуване на коментар