Дивотия

Голяма дивотия!!!!
Тъкмо успях да си се докопам до компа и ето че пак изскача нещо. След почти едномесичната ни раздяла , най-накрая успяхме да се видим и да се отдадем на сластни милувки. Аз нежно галейки клавиатурата , а комп-чо (още не мога да реша какъв пол или е шизофреник и в него живеят личности от двата пола) ми отвръща с приятни гледки , галещи окото. Отдавате се на приятни занимания , така да се каже.

Седиш си сам , ядеш , пиеш , пушиш. Радваш се на новите Евро неща , защото напоследък всичко у нас е Евро. Вече серем и Евролайна или серем по Европейски така да се каже. Седиш си сам в мрака и обмисляш последните си творения , но така и не се накнаваш да седнеш и да ги надраскаш в блога. Но изведнъш нещо се случва!

ИЗНЕНАДА....

Телефона звъни и провеждаш поредния разговор с родителското тяло , което се опитва да разбере дали всичко с теб е наред. А твоята задача е да успокоиш родителската съвест. Но последва милото предпложение , което е нещо хем като заповед , хем като предложение , хем като нито едното от двете: "Така и така нищо конкретно не правиш, защо не взмеш да се прибереш вкъщи? Тъкмо няма да харчиш пари!"

Е какво да се направи. Успявам да натъпча някакъв багаж и се каня уж да тръгвам. Защо пък "уж" , като наистина тръгвам.

Май вече трябваше да съм на ЖП Гарата и да чакам поредното романтично и убийствено скучно пътуване с влак (ту-ту ту-туф ту-ту ту-туф). Вместо това аз седя и описвам терзанияата си от местенето на едно скучно място на друго още по-скучно място. Та там дори няма да гледам зъбатата ухилена физиономия на вълка от амароК-а.

Чао!!! (Следва грубо и ядно изтръгване на кабела от контакта. Прекалено ядосън съм че да се лигавя с някви нормални shut down процеси.)