Къде съм? Това аз ли съм?
Все още съм аз. Но отколко време не съм лягал? Май пак се намирам на около 36 часа от последния път когато съм спал. А в главата ми се прескчат йони. Един йон влиза , а дръг излиза. Играят своята си игра , всеки от неговата страна на клетъчната мембрана. Ето го натрия. Но какво ли е това , което идва с него? А това е глюкоза. Ясно в бъбречното каналче сме.
Глюкоза - храна за мозъка.
На невромедиаторите ми пък им е щукнало нещо. Определено са решили да играят на гоненица , но от това главата ми се върти така бясно. Дори започва да ми се гади , явно повръщането е неизбежно. Но какво от това , тъкмо ще загубя малко водородни йони.
Ах , ето мембраната се деполяризира , калция навлиза в синапса и предизвиква отделянето на медиатор , който да осигори предаването на информацията нататък по веригата. Но какво по цяла верига се е объркало , че кара съзнанието ми да се върти като двойна спирала на ДНК!?! Още малко остава и ще започна да халюцинирам. Само секудни остават до момента когато всичко ще се смеси в невъобразими по своята яркост цветни петна.
Лягам си с надеждата да заспя по-бързо и мислите ми да спрат да се въртят така хаотично , както на пръв поглед се въртят електроните в атома.
