Via Aeterna

На път потеглям аз отново
вървя и никъде не спирам.
От хорска среща пазя се сега ,
както дявол от тамяна бяга.
И страх ме е , че хората някога ще видят
изписаната на лицето ми печал.
Печал и мъката безбрежна ,
що с годините съм аз добил.
От хорска злоба пазя се сега
и по пътя продължавам да вървя.

/изкривено отражение/

От път далечен идва той ,
преброждайки далечните земи.
А върху него прах се трупа слой по слой ,
набит дълбоко в старите му дрехи.

Голяма и празна червена нула

Края на месеца! Изниза се една дълга и наситена с почивни дни седмица. Прибирам си се в топлота и уютна сная и се просвам на леглото.

Ох , по дяволите !!! Точно сега ли? Мамка му , края на месеца пак дойде неусетно. Трябва да си платя и нета. По дяволите ! Скачам от леглото и се запътвам към офиса да си платя. По време на досадното чакане глътвам поредния "Tabex" с надеждата , че поне няма да ми се пуши като за световни , че има някакъв минимален шанс да спра да пуша.

Със тъжна усмивка пробутвам част от послдните ми пари на жената в офиса , която отчаяно се опитва да измъкне от мен информация за кой акаунт плащам. А моите мисли се намират на дъното на празния портфейл. Ха каква забава , та аз въобще не обръщам внимание на красивата жена , която с готовност чака да ми прибере парите. Мислите ми са влезли в странен диалог с изпразнената от съдържание и смисъл почервеняла от яд нула , настанила се удобно в отделението за банкнотите.

На път за вкъщи мислите ми отново се издухаха в небитието. За хиляден път днеска... По дяволите. Сетих че в понеделник е първи май. Славния ден отреден за прослава на труда. Идва ми да пъхна под мишница вестник "Работническо Дело" и да отида на манифестация. По дяволите пак ще си кисна до средата на седмицата без пари , чудейки се каква е далаверата на това да пръскаш сумати пари , уж капиталовложение за бъдещето ми ? Като не се знае дали утре и аз няма да съм едно нищо , или по-скоро нещо кръгло и изпразнено като нулата в портфейла.

Медузи

Медузите създания са сладки ,
но чувството любов на тях е чуждо.
Като хората никога не ще те да обичат.
Винаги самотни те ще си стоят

Като медуза съм и аз сега самотен.
На мойте чувства ти не отговори.
Самотен стоя си аз сега ,
дори самотен , аз ще си умра!

Но някой ден.
На някое странно място.
Любовата ти към мен ще се възпламени.
Обичам те! Ний нежно ще си промълвим.
Завинаги заедно ще си стоим.

Dark Queen или просто Петя

Това е Петя или казано иначе Dark Queen.
Едно създание , което трудно може да разберете.
Ще видите можеби съвсем малка част от нейния сложен харектер и то при положение , че бъдете допуснати. При положение че намерите някакъв ключ , с който да заинтригувате комплексната и личност.

Бих сравнил Петя с гигантска паяжина изтплетена в неосветана стая. Нищо не се вижда и сякаш нещо пред теб проблясва , нещо като че ли потрепва. Да това е паяжината. Сложна , крехка , здрава и в същото време неизбродима , като гигантски лабиринт. Може да разберете Петя , а може и да останете още по объркани. Въпреки това на мен ми доставя огромно удоволствие да чета блога и. Петя е типичен пример за човек , който не само мисли , но и тя не е от повечето средностатистически хора , с които човек му се налага да контактува. Петя може да ви се стори неразбираема и затова чистосърдечно ви съветвам не се опитвайте да прумеете , какво се е опитала да каже.

Петя ме попита:"А на теб харесват ли ти картинките на моя блог?" А ето го и моят коментар.

Запалиха ме ! И някак си все едно всяка си е създадена имено за това място. Точно си е намерила дупката , в която да хлътне , и й е удобно там. И всяка картинка знае , че не е сама , защото другите я допълват и така обрисуват цялостна картина. Така изразяваш и различни части от твоята същност. Макар на пръв поглед многото части или картини да си противоречат една на друга , то те се допълват и изграждат цялостния образ.

Прегръдката на Умората

Умората ме преследва от няколко дни , като прегладнял звяр. Слдва ме неотлъчно. Отивам на лекции тя е с мен , прибирам се вкъщи , и отново я чувам как потраква със зъбки. Ето я там дебне зад ъгъла , спотайва зад стълба на улучната лампа. Където да ходя и каквото и да правя винаги се навърта наоколо. Ах тази умора , ах тази хищна птица , тази харпия. Няма ли да се откаже? Няма ли да спре безмисленото си преследване. Явно няма такива намерения. Ето настига ме. Още малко и ще впие кръвожадната си усмивкав мен. Започва да ръфа от мен парче по парче с наслада. Наслада която нито жената може да достави на мъжа , нито жената може да изпита и в най-бурния си оргазъм ,който я изпепелява като пламък. От силите ми вече не е останало нищо. Умората ме държи напълно в нейните сладострастни обятия , със сладникав дъх на канела , а отнякъде се прокрадват и изпаренията на силна спиртна напитка. Това дали не е малцов скоч или можеби това са изпаренията на абсента , който е сключил тайно съзаклятничество с умората да упоява съзнанието и да притъпява възприятията ми. И така потънал в замаяност виждам с премрежен поглед , че е станало сутрин и навън е започнало да се развиделява. Вече няма накъде. Трябва или да се замъкна като зомби на поредната лекция , разменяйки си милувки с моята умора или да се сгуша на топло и да се заровя в завивките като къртица. Загасям осветлението , следва един бърз и ефикасен "студен" рестарт. Отпускам глава на възглавницата и се заглеждам в бледите отблясъци на зората.


Когато по някое време същия ден мозъка ми отново се събуди и с радост приветства чашата с кафе , умората ще продължава да ми се хили ,и да наднича зад вратата. И ще си мисли все така с тази неслизаща от устните и усмивка: "Довечера ще си отново мой. Ще попаднеш пак в изтощителната ми предгръдка."

Свободната Музика / Свободната Любов / Stereo Love

Тази вечер си дънех mp3-ките на харда , докати си ровичках из нета. По едно време обърнах да видя какво ново се появило по блоговете. Видях при Йовко плейъра му за свободна музика. Реших да го пусна пък било то и за да полсушам нещо различно. Останах приятно изненадан.

Първото приятно нещо беше наличието на песни на група "Балканджи" , които бях слушал само по радиостанциите.

Втората особено приятна за мен изненада беше наличието на песенета на актьорите Весела Казакова , Вежен Велчовски и Богдан Казанджиев - Stereo Love .

До тази вечер бях слушал Stereo Love само веднъж (и после просто се е заличила от съзнанието ми по неясни причини) и то при представянето на видеоклипа от самата Весела Казакова по телевизия ММ. Разбирате какво неописуемо удоволствие ми достави възможността да чуя отново песента , ако може да се нарече точно песен. След като се порових намерих линкче посветено на проекта Stereo Love . Вътре имаше предоставена възможност както да изтеглиш песента , така и да се насладиш на видеото към нея.
Освен това имаше презентация на цялата театрална постановка , която аз лично не съм гледал и спретната малка фото галерия.

Следните откъси на цитати от текста много ми напомнят на собсвеното ми ежедневие :

"... Чувствам се наопаки , чувствам се ужасно ... Крещя и все същото ... Немога да заспя ... 4:45 време е да изключиш компютъра си ... Сънувам ... Още един ден ще бъда тук. Какво ли ще ми се случи днес? ..."

Всяко начало е трудно ...

Всяко начало е трудно ...
И като всяко нчало започването на собсвен блог също е трудно .

Цигара време , през което да си отпочинат уморените очи и също да подредя и бездруго хаотичните ми мисли. Глътка кафе. Пет часът сутринта според мен е страхотно време за започване на блог. Той се появява на бял свят в предутрения час на сутринта , когато навън всичко още е потънало в мрак и цари спокойствие.

Глътка кафе с остатъка от цигарата и продължавам напред.
Остават само броени часове спокойствие преди отново да се впусна в забързания поток на ежедневието.

С този ми блог не искам да ангажирам , когото и да е било с личните си мнения , становища и мисли , които ще изказвам. Искам само да кажа , че понякога те може да не са подходящи за всеки . Мислите на един човек , могат да стряскат и да плашат , но също така те могат и да бъдат успокоителни. Човек никога не знае какво ще роди собствения му мозък.

Така се заражда нещо ново. Заражда се с мъка и без ясната цел за какво се е появило на този свят , но с ясната представа че може да не бъде прието от обществото. Да бъде поредния аутсайдер. Поредното парче заразена плът.

Излиза от амниотичния сак на собственото ми съзнание с помоща на последните глътки останло кафе. Кафе спомагащо родовата дейност. Кафе действащо като окситоцин.