28.5.07

Кръв и Урина

Мечти и въжделения и тайни вдъхновения , вкопчил си се дълбоко в мозъка ми . И като нимфетаминова от отрова се стелеш из вените ми и бавно ги прояждаш. За разлика от нимфетамина (хероин или кокаин , а може да е най-обикновен бензодиазепин , за мен всико е нимфетамин) , който замъглява съзнанието ми , ти го проясняваш. Караш ме да възприемам света не в обичайната му меланхолично апатична сивота , а с болезнена цветност. Пълзиш из черепните ми синуси и от ден на ден се вкопаваш все по-дълбоко в мозъчните ми гънки.

Не бях вземал от отровата покваряваща душата и тялото. Първоначално бях обладан от самата мисъл за нея , но наскоро я възприех с цялото си същество. Сега паля цигара и си спомням за малката спринцовка , изпълваща се с жълтеникавата течност , изпълваща се с хероин. Следва убождане и проникване на иглата в крехката , но еластична вена. Спринцовката продължава да се изпълва ; този път със собствената ми виненочервена , бедна на кислород венозна кръв. Това се налага с цел да се предотврати колапса на вената от чистия хероин. Ах , как бих желал да нямам вени , но за съжаление ги имам и собствената ми кръв примесена с хероин се връща в обреченото ми тяло. Постепено започвам да олеквам и да отлитам надалеч от болката , изпадащ в тиха еуфория. Студът бавно се отича от премръзналото ми тяло , като на негово място се намества облак от приятна , натежала и лепнеща топлина , която още повече притъпява възприятията.
Зрителното поле се стеснява и замъглява , докато най-накрая започваш да виждаш като през тръба - тунелно виждане.

Отпускам се в прегръдката на хероина и оставям мракът да ме обгърне. Чувствам твоето присъствие някъде до мен , искам да те имам , но не мога. Прахът с цвят на слонова кост е блокирал функцията на половата ми система. Единственото , което ми остава и мога да направя е да те прегърна. Чрез тази прегръдка искам да ти даря сигурност и да ти подаря тялото си , душата си , живота си.

Демон!
"Душата му е обладана от Демон! Името на Демона е хероин!"
Демон!

1 коментар:

aQualibria каза...

Винаги съм мислила,че е доста трудно да опишеш състоянието, което те обзема,след приемане на психотропни или опиати... Толкова е индивидуално и интимно, но силно и пропиващо, хубаво е да го споделиш с някого!