Jabber

Мда тази вечер нещо с ICQ отново не беше както хората. То кога е били, че сега ли? Престоят ми в IRC пък е сведен до минимум, заради малцината хора, които могат да ме потърсят и там. Като цяло днешно време в IRC е или някакво мъртвило, или масов flood и разговор с по една дума на ред. Под всякаква критика. Изобщо нямам намерение да коментирам цялата паплач от хора, която може да се види. Който не вярва да влезеи да се убеди.

Затова напоследък всичките ми комуникации преминават през jabber. Лесно, удобно, практично, функционално. Това са малко от думите, които го описват. За сега са само малцина от контактите ми са прехвърлени в jabber, но затова пък убеждавам всеки да го ползва. При някои има ефект, при други опитите ми се оказват леко безплодни. Че какво пък толкова казват поредния messenger. Е до някъде е така, но не съвсем.

Ето една статийка (на български) за тези, които още не са чували що за животно е това jabber-а и да се убедят в неговите преимущества. В статията също така са посочени и клиенти, както и jabber сървъри, към които може да се свърже човек.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Jabber

Gentoo

If it moooeess, compile it! - казала кравата Лари. Моето явно доста е мучало, а и аз бая го натисках и мъчих, при което муча още по-силно. В крайна сметка Gentoo успя да се задържи на машината ми. Това е третия път от март месец насам, коагто го слагам. Винаги преди това я не ми издържаха нервите с безкрайната компилация или пък ме домързи да се занимавам с USE флаговете и за по-бързо и лесно го махах и връщах Слак. Сигурно още около 10 пъти съм слагал диска уж да го сложа, но бързо, бързо се разубедя. Е сега вече няма махане. След три успешни инсталации се питам, за какво е била цялата работа след като съм можел да си остана на Джентуу още от първия път? Всичко върви доста по-бързо дори на тази слаба "щайга". Не бях сигурен че ще мога да се въздържа цяла седмица да не го разкарам затова и толкова късно слагам скриншотове на десктопа. Е хайде да ми е честито.

Кръв и Урина

Мечти и въжделения и тайни вдъхновения , вкопчил си се дълбоко в мозъка ми . И като нимфетаминова от отрова се стелеш из вените ми и бавно ги прояждаш. За разлика от нимфетамина (хероин или кокаин , а може да е най-обикновен бензодиазепин , за мен всико е нимфетамин) , който замъглява съзнанието ми , ти го проясняваш. Караш ме да възприемам света не в обичайната му меланхолично апатична сивота , а с болезнена цветност. Пълзиш из черепните ми синуси и от ден на ден се вкопаваш все по-дълбоко в мозъчните ми гънки.

Не бях вземал от отровата покваряваща душата и тялото. Първоначално бях обладан от самата мисъл за нея , но наскоро я възприех с цялото си същество. Сега паля цигара и си спомням за малката спринцовка , изпълваща се с жълтеникавата течност , изпълваща се с хероин. Следва убождане и проникване на иглата в крехката , но еластична вена. Спринцовката продължава да се изпълва ; този път със собствената ми виненочервена , бедна на кислород венозна кръв. Това се налага с цел да се предотврати колапса на вената от чистия хероин. Ах , как бих желал да нямам вени , но за съжаление ги имам и собствената ми кръв примесена с хероин се връща в обреченото ми тяло. Постепено започвам да олеквам и да отлитам надалеч от болката , изпадащ в тиха еуфория. Студът бавно се отича от премръзналото ми тяло , като на негово място се намества облак от приятна , натежала и лепнеща топлина , която още повече притъпява възприятията.
Зрителното поле се стеснява и замъглява , докато най-накрая започваш да виждаш като през тръба - тунелно виждане.

Отпускам се в прегръдката на хероина и оставям мракът да ме обгърне. Чувствам твоето присъствие някъде до мен , искам да те имам , но не мога. Прахът с цвят на слонова кост е блокирал функцията на половата ми система. Единственото , което ми остава и мога да направя е да те прегърна. Чрез тази прегръдка искам да ти даря сигурност и да ти подаря тялото си , душата си , живота си.

Демон!
"Душата му е обладана от Демон! Името на Демона е хероин!"
Демон!