На път потеглям аз отново
вървя и никъде не спирам.
От хорска среща пазя се сега ,
както дявол от тамяна бяга.
И страх ме е , че хората някога ще видят
изписаната на лицето ми печал.
Печал и мъката безбрежна ,
що с годините съм аз добил.
От хорска злоба пазя се сега
и по пътя продължавам да вървя.
/изкривено отражение/
От път далечен идва той ,
преброждайки далечните земи.
А върху него прах се трупа слой по слой ,
набит дълбоко в старите му дрехи.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Бе ти вярно си ставал за поет. Готино е :)
Събуди се, пътниче, отвори очи,
от пътя си безкраен ти спри се,
погледни небето, виж ярките звезди
и полъхът на вятъра почувствай -
отмива той праха от твоите страни
и усмихва се тихичко луната -
не си сам, не си сам ти
по пътя си така безкраен.
Ако ли не вярваш погледни насам,
виж тук моите очи,
със загадката на демоните запознай се! ;-)
Публикуване на коментар