Всяко начало е трудно ...

Всяко начало е трудно ...
И като всяко нчало започването на собсвен блог също е трудно .

Цигара време , през което да си отпочинат уморените очи и също да подредя и бездруго хаотичните ми мисли. Глътка кафе. Пет часът сутринта според мен е страхотно време за започване на блог. Той се появява на бял свят в предутрения час на сутринта , когато навън всичко още е потънало в мрак и цари спокойствие.

Глътка кафе с остатъка от цигарата и продължавам напред.
Остават само броени часове спокойствие преди отново да се впусна в забързания поток на ежедневието.

С този ми блог не искам да ангажирам , когото и да е било с личните си мнения , становища и мисли , които ще изказвам. Искам само да кажа , че понякога те може да не са подходящи за всеки . Мислите на един човек , могат да стряскат и да плашат , но също така те могат и да бъдат успокоителни. Човек никога не знае какво ще роди собствения му мозък.

Така се заражда нещо ново. Заражда се с мъка и без ясната цел за какво се е появило на този свят , но с ясната представа че може да не бъде прието от обществото. Да бъде поредния аутсайдер. Поредното парче заразена плът.

Излиза от амниотичния сак на собственото ми съзнание с помоща на последните глътки останло кафе. Кафе спомагащо родовата дейност. Кафе действащо като окситоцин.