Психология На Йонното Каналче

Къде съм? Това аз ли съм?
Все още съм аз. Но отколко време не съм лягал? Май пак се намирам на около 36 часа от последния път когато съм спал. А в главата ми се прескчат йони. Един йон влиза , а дръг излиза. Играят своята си игра , всеки от неговата страна на клетъчната мембрана. Ето го натрия. Но какво ли е това , което идва с него? А това е глюкоза. Ясно в бъбречното каналче сме.

Глюкоза - храна за мозъка.

На невромедиаторите ми пък им е щукнало нещо. Определено са решили да играят на гоненица , но от това главата ми се върти така бясно. Дори започва да ми се гади , явно повръщането е неизбежно. Но какво от това , тъкмо ще загубя малко водородни йони.
Ах , ето мембраната се деполяризира , калция навлиза в синапса и предизвиква отделянето на медиатор , който да осигори предаването на информацията нататък по веригата. Но какво по цяла верига се е объркало , че кара съзнанието ми да се върти като двойна спирала на ДНК!?! Още малко остава и ще започна да халюцинирам. Само секудни остават до момента когато всичко ще се смеси в невъобразими по своята яркост цветни петна.

Лягам си с надеждата да заспя по-бързо и мислите ми да спрат да се въртят така хаотично , както на пръв поглед се въртят електроните в атома.