Darren

Разпускане в Мартен

2007-12-01T23:57:00.000+02:00

Този четвъртък преванитивно реших да си нарамя лаптопа и да се прибера в Русе. Не точно в Русе, а в къщата ни в Мартен. От около година Мартен е обявен за град, иначе атмосферата е доста спокойна и приятни. Друго си е човек да се размотава из къща с двор, отколкото да се блъска из апартамент с всички недостатъци от това.
Пътувах сравнително леко и приятно, като изключа, че във второто бусче пътуваше някакъв идиот, който създаваше музикален фон с телефона си. Отвратителна смесица между гнусни кючеци и долен на нищо не приличащ рап, като тази комбинация кара ушитети да повръщат мозъчен детрит.
Хубавото е че вече имам прекаран интеренет и тук, за да не ми се налага да търся психиатрична помощ, ако ме налегне нет-абстиненция. Снощи само се изнервих когато няколко минути след полунощ нета забегна яко дим. Добре че сутринта имаше, иначе щях да меля сол на доставчика, че са ме спрели, когато съм си платил. Не усетих кога се изнизаха тези два дена. Днеска следобед пообиколих магазините, като си купих много сладък, с изчистена кройка черен костюм, подходящ за всекидневно носене. Лошото е, че е тънък и е подходящ повече за пролетно-летния сезон. Добавих и две ризи, да закръгля цената. Сега съм се отпуснал в топлата стая отпивам кафе на малки глътки и се наслаждавам на пурета Handelsgold, а на компютъра до мен бавно и сигурно се компилясва qt-4.3.2. Неприятно но утре сутринта трябва да се мъкна на автогарата и да пътувам обратно към Стара Загора. С нетърпение очаквам почивката около Коледа и Нова Година, когато няма да бързам за никъде и няма да имам никаква работа.

В абсурдните времена на архаичното IRC

2007-11-29T08:18:00.000+02:00

Да си призная честно вчера се размазах от сън, спал съм цели 15 часа от (4:00 - 19:00)! Сам си се чудя как не съм се пробудил. Като станах и сварих каничка кафе, количество подобаващо за нормално разсънване, реших да проверя как се развиват нещата с UniBG мрежата. Общо взето хората си източили базата данни по "неведоми пътища Господни" и последното, което прочетох преди да заспя е, че въпросната бази данни е качена data.bg. Нищо кой знае колко интересно. Смених си паролата и готово, и без друго от край време не ме вълнува IRC, изпълнено с плиткоумни и сексуално незадоволени същества (недоебани). По-интересно стана след като се опитахме да сменим паролата на един стар ник, даден за временно ползване и оставен само permpass, като възможност да си го вземеш обратно. Увино, но не! Пермпасовете отдавна ги няма, в момента половината команди са дисейбълнати именно поради източената база данн, която всеки може да си свали и разгледа свободно. Настанала е пълна анархия из IRC. Преди време бях споменал само бегло за неприязънта, която предизвиква IRC и ICQ, но статията бях написал основно да призова към използването на jabber.
Днес с още по-силен глас мога да кажа Използвайте Jabber!

Кинг Мания

2007-11-26T16:06:00.000+02:00

Затънал в рутината на ежедневието, скоро не ми е оставало време за нищо. Тотално еднобразие всеки ден. Дори блога зарязах за известно време. Лягане, ставане, упражнения, лекции, ъпдейт на системата. Ежедневието е способно да заличи всякаква чувствителност у човек. Днес от доста време на сам се отдадох на книжната си страст и реших, че е крайно време да строша малко пари за някоя книга. Друго си е да държиш материална книга и да вдъхваш аромата на страниците и печатарското мастило. Като дългогодишен почитател на Стивън Кинг реших, че няма какво да чакам, а трябва просто да си купя поредната негова книга, която нямам. Бърза онлайн справка показа, че "страшнитете" книги са станали на наистина страшни цени И "Романът на Лизи" струва цели 18 лева. Затова реших да си взема някоя от по-евтините му книги и по възможност такава, която скоро може да не се намира на пазара. Като отидох до местния клон на Пингвините видях, че имат останала бройка на "Буик 8". Така съчетах хем да си взема книжка на Кинг и да не остана без пари, хем да е книжка, която скоро време ще може да бъде намерена само в антикварните книжарници, и книжарниците на затънтените малки градчета.

Добро Утро

2007-09-17T05:22:00.000+03:00

Добро утро!

Не все още не съм се затрил и съм жив и здрав след краткото сприятеляване с любвеобилни бактерии, при рязката промяна във времето. Тази сутрин ми е особено еуфорично, придружено с обилно отеделяне на ендорфини.
По-интересното е, че не съм лягал, а след броени часове имам упражнения по патофизиология, генетика и за десерт лекция по патология, ако може да се вярва на програмата. След толкова много пато- за началото на седмицата, заедно с моята си патология на съня, очаквам към 3-4 часа следобед да се трупирам безпаметно в леглото.

Иначе да се похваля с новото скромно лаптопче MSI M673X !

Обнових "кръвта" така да се каже. А Gentoo-то направо хвърчи!!! :D Старата и вярна машина я дадох на майка, като разбира се я оставих на Gentoo. Майка вече успя да изпсува няколко пъти " на Linux майка му", но каквато и дистрибуция да бях сложил резултатът щеше да е същия. При първа възможност, когато се освободя трябва да и изнеса ускорен убочителен курс по "анатомия и работа с пингвин".

Silent Paind and/und Tanz der Grausamkeit

2007-07-07T23:06:00.000+03:00

Трета поредна вечер ме е налегнало настроени на психиделична апатия. Всички са се побъркали и направо си мисля, че мозъците на хората са изпити от гиганстака путка със свойства на черна дупка. Съмнява ме това да е от жегата.

Седя на тринайстия етаж и за поредна вечер се любувам на прекрасната гледка на нощна Стара Загора. Седя и отвътре ме гложди, чувствам се като хроникьор на деструктивността. Идилията се допълва от музикалния фон на The Sins of Thy Beloved - Silent Pain и Sopor Aeternus - Saltatio Crudelitatis (Tanz der Grausamkeit).

Тази вечер за пореден път не ни бяха спестени гърмежите и лъскавите фойерверки. Изцяло се присъединявам и подкрепям мнението на loxs. Толкова лъскаво, толкова шарено, таква феерия от цветове и "галещи" ухото гърмежи. "Пир по време на чума!" За тази вечер незнам, но вчерашните гърмежи бяха заради празненството на една банка. Само се надявам сами да са си заплатили цветната канонада.

Паля цигара, а болката продължава да пристяга цялото ми същество. "My soul lies offered, as I'm waiting. Intoxicate me when you step inside." Вдишвам от отровния дим и оплаквам всиките "натровени" люде - познати и непознати. Оплаквам ги и затова, че са загубили радостта от трезвеността.
Те са избягали!
Те са загубени!
За тях няма болка!
Те са убили болката!
Те са мъртви!

Всичко е весело и цветно, а покварата продължава да работи и сирачетата, да гладуват. Благодарен съм на късмета, че не съм едно от тях!
Meister des Mordes nimm meine Augen, an diesem Ort kann ich nicht sein!

Дим

2007-06-19T18:21:00.000+03:00

О любими теб те няма!
Останала е тук постеля
и недоядената ти вечеря.
По гърба ми лази мравка,
а ти си се трупясал в някоя канавка.

Ти идваш пак при мен, но мен ме няма.
Любов - ти мерзост ненагледна!

Потърси ме там,
въргалящ се сред кофеинова отвара
и цигарен дим.
Потърси ме там, в пушалнята на опиум,
където на клета майка се
търкаля единствения син.

Ще ме намериш,
но не и таз' неделя.
Ще ме намериш,
когато костите ми за тебе не жалеят!

Dolphin

2007-06-06T22:47:00.000+03:00

Животинското представителство в софтуера с отворен код напоследък все повече се увеличава. Имаме вече и делфин. Не е тайна, че това е новия файлов мениджър, който ще влезе като неотменима част в KDE 4. Макар все още KDE4 да е в алфа период, Dolphin работи прекарасно и на KDE 3.5. Вече от една седмица си го ползвам със здраве и до сега не е крашвал нито веднъж, нито съм успял да видя накой друг бъг. Като функционалност притежава всички качества на говедото Konqueror. При делфина е добавена и функция да разделиш екрана на две половини (split). Единствената по съществено е, че е направен много по-лек и много по-бърз от Konqueror, но Konqueror и за в бъдеще ще запази функциите си на файлов мениджър. Делфинът на скрийн шота по-горе е мой, позирал за "снимката" преди броени минути.

Сметка, Emerge... and TSOTB

2007-06-01T22:58:00.001+03:00

Края на месеца дойде прекалено неусетно. Толкова неусетно, че чак забравих да си платя сметката за нета. Отрязаха ме 40 минути, след като настъпи днешния ден и като цяло това беше доста отрезвяващ начин да си припомня, че вече е юни. Е не стана нищо, кой знае какво фрапиращо. Освен че човек може да установи колко много обича GNU/Linux и по специално SSH. Интернет няма, но затова пък има SSH и това въобще не те спира да си издърпаш нещо от друга машина. За дженту това, че нямаше нет също не му попречи особено да се свърже с машината на loxs, да си изтегли пакета и да си го компилира, като добър "пингвин". Добре че го имаше пакета на неговата машина иначе нищо нямаше да се получи.

Днеска освен все повече нарастващата завърнала се мания по The Sins of Thy Beloved, установих че те явно са много "Gentoo" настроени. Става въпрос за песента им Mournful Euphony, която като цялото им творчество бърка надълбоко в душата и отваря "рани".
Докато си я слушах днеска ми скокана следната мисъл за тяхната стилистична характеристика: The Sins of thy Beloved - be doom, be gothic, be gentoo. Това странно проникновение се получи след като се зачетох в текста на края на песента.

"The poudrins embrace my cold realm
so arcane but yet so gracious
it emerged in solemn splendour
so alluring and beyond divine"

Jabber

2007-05-30T03:41:00.000+03:00

Мда тази вечер нещо с ICQ отново не беше както хората. То кога е били, че сега ли? Престоят ми в IRC пък е сведен до минимум, заради малцината хора, които могат да ме потърсят и там. Като цяло днешно време в IRC е или някакво мъртвило, или масов flood и разговор с по една дума на ред. Под всякаква критика. Изобщо нямам намерение да коментирам цялата паплач от хора, която може да се види. Който не вярва да влезеи да се убеди.

Затова напоследък всичките ми комуникации преминават през jabber. Лесно, удобно, практично, функционално. Това са малко от думите, които го описват. За сега са само малцина от контактите ми са прехвърлени в jabber, но затова пък убеждавам всеки да го ползва. При някои има ефект, при други опитите ми се оказват леко безплодни. Че какво пък толкова казват поредния messenger. Е до някъде е така, но не съвсем.

Ето една статийка (на български) за тези, които още не са чували що за животно е това jabber-а и да се убедят в неговите преимущества. В статията също така са посочени и клиенти, както и jabber сървъри, към които може да се свърже човек.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Jabber

Gentoo

2007-05-29T06:03:00.001+03:00

If it moooeess, compile it! - казала кравата Лари. Моето явно доста е мучало, а и аз бая го натисках и мъчих, при което муча още по-силно. В крайна сметка Gentoo успя да се задържи на машината ми. Това е третия път от март месец насам, коагто го слагам. Винаги преди това я не ми издържаха нервите с безкрайната компилация или пък ме домързи да се занимавам с USE флаговете и за по-бързо и лесно го махах и връщах Слак. Сигурно още около 10 пъти съм слагал диска уж да го сложа, но бързо, бързо се разубедя. Е сега вече няма махане. След три успешни инсталации се питам, за какво е била цялата работа след като съм можел да си остана на Джентуу още от първия път? Всичко върви доста по-бързо дори на тази слаба "щайга". Не бях сигурен че ще мога да се въздържа цяла седмица да не го разкарам затова и толкова късно слагам скриншотове на десктопа. Е хайде да ми е честито.

Кръв и Урина

2007-05-28T00:29:00.000+03:00

Мечти и въжделения и тайни вдъхновения , вкопчил си се дълбоко в мозъка ми . И като нимфетаминова от отрова се стелеш из вените ми и бавно ги прояждаш. За разлика от нимфетамина (хероин или кокаин , а може да е най-обикновен бензодиазепин , за мен всико е нимфетамин) , който замъглява съзнанието ми , ти го проясняваш. Караш ме да възприемам света не в обичайната му меланхолично апатична сивота , а с болезнена цветност. Пълзиш из черепните ми синуси и от ден на ден се вкопаваш все по-дълбоко в мозъчните ми гънки.

Не бях вземал от отровата покваряваща душата и тялото. Първоначално бях обладан от самата мисъл за нея , но наскоро я възприех с цялото си същество. Сега паля цигара и си спомням за малката спринцовка , изпълваща се с жълтеникавата течност , изпълваща се с хероин. Следва убождане и проникване на иглата в крехката , но еластична вена. Спринцовката продължава да се изпълва ; този път със собствената ми виненочервена , бедна на кислород венозна кръв. Това се налага с цел да се предотврати колапса на вената от чистия хероин. Ах , как бих желал да нямам вени , но за съжаление ги имам и собствената ми кръв примесена с хероин се връща в обреченото ми тяло. Постепено започвам да олеквам и да отлитам надалеч от болката , изпадащ в тиха еуфория. Студът бавно се отича от премръзналото ми тяло , като на негово място се намества облак от приятна , натежала и лепнеща топлина , която още повече притъпява възприятията.
Зрителното поле се стеснява и замъглява , докато най-накрая започваш да виждаш като през тръба - тунелно виждане.

Отпускам се в прегръдката на хероина и оставям мракът да ме обгърне. Чувствам твоето присъствие някъде до мен , искам да те имам , но не мога. Прахът с цвят на слонова кост е блокирал функцията на половата ми система. Единственото , което ми остава и мога да направя е да те прегърна. Чрез тази прегръдка искам да ти даря сигурност и да ти подаря тялото си , душата си , живота си.

Демон!
"Душата му е обладана от Демон! Името на Демона е хероин!"
Демон!

Which Magical Dark Creature Are You?

2007-03-27T05:24:00.000+03:00

You are damn sexy you hot, hot midnight lover you - I love you. In folklore you are a corpse that rises from the grave during the night, and for nourishment or pleasure sucks the blood of humans. Various talismans and herbs supposedly avert vampires, but, according to tradition, they can be destroyed only by cremation by stakes driven through their hearts. You like people to have high or even intimidated feelings towards you. You love to gloat - but pretend to be modest. Definitely the slyest and most elegant of all of the creatures, your dark mystery and painful passion attracts all to your bed and mouth. Marry me you hot beast.

Сутрешно , леко кисело

2007-03-16T10:15:00.000+02:00

Добро утро!
Как е , наспахте ли се? Излюпиха ли се повечето хора в сивото си ежедневие? Сигурно е така.
Петък сутринта е и тъкмо и аз се измъкнах от завивките. На две на три разкършвам схвания си гръб и се запътвам към кафе машинката. Време е за кафе , няма как иначе.

Така пуснах едно лудо кафе по формулата 4в1. Чудите се какво е това? Вземате едно пакетче 3в1 на нескафе изсипвате го в чашата си и отгоре пускате да тече обикновено schwarz кафе. Получава се луда комбинация , гарантирам ви. Само мисълта за това кафе е в състояние да срита мозъка. Паля цигара и ето че вече се намирам д пиша тези редове, а от амарока се леят последователно Hocico - Ojos Sin Lágrimas и Theatre of Tragedy - Automatic Lover.

През деня сигурно ще правя обикновените неща. Но аз вече станах с кисела физиономия върху , която пропълзява приятна усвмивка. Така че станете и погледнете на ежедневието си от друг ъгъл. Превърнете обикновените действия в нещо необичайно и намерете с какво да сритате мозъка си , така че да излезе малко от релсите на всякаква норма.

Desktop

2007-03-12T19:20:00.000+02:00

Така след няколко дневно мързелуване най-накрая се наканих да покажа новия вид на десктопа ми. Разликата е че не е под xfce , а под KDE.

Вечен Сън

2007-02-28T23:45:00.000+02:00

С прискърбие ви уведомяваме , че през април се очаква да излезе новия албум на Sopor Aeternus & Ensemble of Shadows. С нетърпение и натежали от тъга и сълзи очи очакваме меланхоличното творчество на Анна Варней , което да разкрие нашите душевни рани в апатичното ни ежедневие. Но освен това ни се разкрива и приятно бъдеще , което да посрещнем с изтрещял поглед и маниакална усмивка.

Потопете се в собствената си мрачна душевност и се наслаждавайте!

Template

2007-02-28T22:56:00.000+02:00

След дълго време най накрая и аз да бутна малко по темплейта , макар че самия темплейт не съм го променял. Браво на хората от Blogger за безпроблемната миграция между темплейтите и лесното добавяне на нови елементи към блога. Вече много лесно може да се аранжира , без да се притеснява човек че ще оплеска нещо по html-а.

Дивотия

2007-01-19T15:09:00.000+02:00

Голяма дивотия!!!!
Тъкмо успях да си се докопам до компа и ето че пак изскача нещо. След почти едномесичната ни раздяла , най-накрая успяхме да се видим и да се отдадем на сластни милувки. Аз нежно галейки клавиатурата , а комп-чо (още не мога да реша какъв пол или е шизофреник и в него живеят личности от двата пола) ми отвръща с приятни гледки , галещи окото. Отдавате се на приятни занимания , така да се каже.

Седиш си сам , ядеш , пиеш , пушиш. Радваш се на новите Евро неща , защото напоследък всичко у нас е Евро. Вече серем и Евролайна или серем по Европейски така да се каже. Седиш си сам в мрака и обмисляш последните си творения , но така и не се накнаваш да седнеш и да ги надраскаш в блога. Но изведнъш нещо се случва!

ИЗНЕНАДА....

Телефона звъни и провеждаш поредния разговор с родителското тяло , което се опитва да разбере дали всичко с теб е наред. А твоята задача е да успокоиш родителската съвест. Но последва милото предпложение , което е нещо хем като заповед , хем като предложение , хем като нито едното от двете: "Така и така нищо конкретно не правиш, защо не взмеш да се прибереш вкъщи? Тъкмо няма да харчиш пари!"

Е какво да се направи. Успявам да натъпча някакъв багаж и се каня уж да тръгвам. Защо пък "уж" , като наистина тръгвам.

Май вече трябваше да съм на ЖП Гарата и да чакам поредното романтично и убийствено скучно пътуване с влак (ту-ту ту-туф ту-ту ту-туф). Вместо това аз седя и описвам терзанияата си от местенето на едно скучно място на друго още по-скучно място. Та там дори няма да гледам зъбатата ухилена физиономия на вълка от амароК-а.

Чао!!! (Следва грубо и ядно изтръгване на кабела от контакта. Прекалено ядосън съм че да се лигавя с някви нормални shut down процеси.)

На прага на Апокалиптичното Бъдеще?

2006-10-09T11:05:00.000+03:00

Изминалата неделя започна съвсем тихо и кротко със завалелия навън приятен и меланхоличен дъжд. Единственото , което наруши прекрасната неделна идилия беше че точно по обед ми спря нета. Не беше кой знае каква загуба , тъй като под въздействието на мрачното време и успокоителния дъжд проспах остатъка от деня блажено. За съжаление вечерта още нямах нет така че реших да се поразтъпча до някоя компютърна зала хем да убия времето , хем да си припомня добрите стари времена на това да нямаш собствен компютър. Освен всичко си припомних и колко е отвратително да киснеш в някакъв си интернет клуб, и да не можеш да правиш кой знае какво. Но като цялo вечер без собствения компютър действа "отрезвително" , след такава вечер започваш да цениш "щайгата" още повече.

На сутринта дъжда беше спрял заменен от сух , не особено силен , но достатъчно смразяващ вятър. Изпих си кафето с наслада под студеното октомврийско слънце , докато наблюдавах бяга на изпокапалите листа.

Като се прибрах преди няма и два часа нетът се беше завърнал тихо , но славно!!! Тогава с Петя заформихме малка дискусия относно машинописа и за какво на някого би му притрябвало да си губи времето в изучаването му. Според баща ѝ машинописа бил много нужно умение , тъй като "модата" на компютрите щяла да отмине. За мен това си е РЕТРО представа на някакво апокалиптично бъдеще , където ние ще сме принизени до ерата на "модерното средновековие" и ще сме благословени с умението на машинописа в мрачните времена , които ни очакват.

Явно това бъдеще не е толкова далеч , и не е само представа в нашите странни умове. Само къде май вместо да седим на свещи и да списваме нашия хартиен еквивалент на блог в пълна тишина , нарушавана от тракането на пишещата машина , ни очаква тишината на ядрената зима. Скъпи деца вече може да спите неспокойно , защото Северна Корея извърши своя първи и успешен ядрен опит.

И така настава епохата на ядрената тишина , нарушавана от ромоленето на киселинния дъжд!

Самата новина може да прочетете в статията "Светът осъди остро проведения от Северна Корея ядрен опит".

Вариации

2006-09-06T02:30:00.000+03:00

Днес седнах да да си променям десктопа. След няколко часово търсене на елементи , които да ми харесват , се захванах за работа. В окончателен вариант се получи това това.

Покрай този окончателен вариант се появиха и още две вариации като краен и завършен вариант за моя десктоп. Ето ги и тях.

2006-08-21T02:44:00.000+03:00

Ти си небето голямо високо ,
аз съм една от твоите птици.
И се питам впила в тебе синя зеница.
Може ли небето да бъде една единствена птица?

Психология На Йонното Каналче

2006-07-02T23:28:00.000+03:00

Къде съм? Това аз ли съм?
Все още съм аз. Но отколко време не съм лягал? Май пак се намирам на около 36 часа от последния път когато съм спал. А в главата ми се прескчат йони. Един йон влиза , а дръг излиза. Играят своята си игра , всеки от неговата страна на клетъчната мембрана. Ето го натрия. Но какво ли е това , което идва с него? А това е глюкоза. Ясно в бъбречното каналче сме.

Глюкоза - храна за мозъка.

На невромедиаторите ми пък им е щукнало нещо. Определено са решили да играят на гоненица , но от това главата ми се върти така бясно. Дори започва да ми се гади , явно повръщането е неизбежно. Но какво от това , тъкмо ще загубя малко водородни йони.
Ах , ето мембраната се деполяризира , калция навлиза в синапса и предизвиква отделянето на медиатор , който да осигори предаването на информацията нататък по веригата. Но какво по цяла верига се е объркало , че кара съзнанието ми да се върти като двойна спирала на ДНК!?! Още малко остава и ще започна да халюцинирам. Само секудни остават до момента когато всичко ще се смеси в невъобразими по своята яркост цветни петна.

Лягам си с надеждата да заспя по-бързо и мислите ми да спрат да се въртят така хаотично , както на пръв поглед се въртят електроните в атома.

Via Aeterna

2006-04-29T10:24:00.000+03:00

На път потеглям аз отново
вървя и никъде не спирам.
От хорска среща пазя се сега ,
както дявол от тамяна бяга.
И страх ме е , че хората някога ще видят
изписаната на лицето ми печал.
Печал и мъката безбрежна ,
що с годините съм аз добил.
От хорска злоба пазя се сега
и по пътя продължавам да вървя.

/изкривено отражение/

От път далечен идва той ,
преброждайки далечните земи.
А върху него прах се трупа слой по слой ,
набит дълбоко в старите му дрехи.

Голяма и празна червена нула

2006-04-29T01:23:00.000+03:00

Края на месеца! Изниза се една дълга и наситена с почивни дни седмица. Прибирам си се в топлота и уютна сная и се просвам на леглото.

Ох , по дяволите !!! Точно сега ли? Мамка му , края на месеца пак дойде неусетно. Трябва да си платя и нета. По дяволите ! Скачам от леглото и се запътвам към офиса да си платя. По време на досадното чакане глътвам поредния "Tabex" с надеждата , че поне няма да ми се пуши като за световни , че има някакъв минимален шанс да спра да пуша.

Със тъжна усмивка пробутвам част от послдните ми пари на жената в офиса , която отчаяно се опитва да измъкне от мен информация за кой акаунт плащам. А моите мисли се намират на дъното на празния портфейл. Ха каква забава , та аз въобще не обръщам внимание на красивата жена , която с готовност чака да ми прибере парите. Мислите ми са влезли в странен диалог с изпразнената от съдържание и смисъл почервеняла от яд нула , настанила се удобно в отделението за банкнотите.

На път за вкъщи мислите ми отново се издухаха в небитието. За хиляден път днеска... По дяволите. Сетих че в понеделник е първи май. Славния ден отреден за прослава на труда. Идва ми да пъхна под мишница вестник "Работническо Дело" и да отида на манифестация. По дяволите пак ще си кисна до средата на седмицата без пари , чудейки се каква е далаверата на това да пръскаш сумати пари , уж капиталовложение за бъдещето ми ? Като не се знае дали утре и аз няма да съм едно нищо , или по-скоро нещо кръгло и изпразнено като нулата в портфейла.

Медузи

2006-04-15T01:33:00.000+03:00

Медузите създания са сладки ,
но чувството любов на тях е чуждо.
Като хората никога не ще те да обичат.
Винаги самотни те ще си стоят

Като медуза съм и аз сега самотен.
На мойте чувства ти не отговори.
Самотен стоя си аз сега ,
дори самотен , аз ще си умра!

Но някой ден.
На някое странно място.
Любовата ти към мен ще се възпламени.
Обичам те! Ний нежно ще си промълвим.
Завинаги заедно ще си стоим.

Dark Queen или просто Петя

2006-04-14T05:47:00.000+03:00

Това е Петя или казано иначе Dark Queen.
Едно създание , което трудно може да разберете.
Ще видите можеби съвсем малка част от нейния сложен харектер и то при положение , че бъдете допуснати. При положение че намерите някакъв ключ , с който да заинтригувате комплексната и личност.

Бих сравнил Петя с гигантска паяжина изтплетена в неосветана стая. Нищо не се вижда и сякаш нещо пред теб проблясва , нещо като че ли потрепва. Да това е паяжината. Сложна , крехка , здрава и в същото време неизбродима , като гигантски лабиринт. Може да разберете Петя , а може и да останете още по объркани. Въпреки това на мен ми доставя огромно удоволствие да чета блога и. Петя е типичен пример за човек , който не само мисли , но и тя не е от повечето средностатистически хора , с които човек му се налага да контактува. Петя може да ви се стори неразбираема и затова чистосърдечно ви съветвам не се опитвайте да прумеете , какво се е опитала да каже.

Петя ме попита:"А на теб харесват ли ти картинките на моя блог?" А ето го и моят коментар.

Запалиха ме ! И някак си все едно всяка си е създадена имено за това място. Точно си е намерила дупката , в която да хлътне , и й е удобно там. И всяка картинка знае , че не е сама , защото другите я допълват и така обрисуват цялостна картина. Така изразяваш и различни части от твоята същност. Макар на пръв поглед многото части или картини да си противоречат една на друга , то те се допълват и изграждат цялостния образ.

Прегръдката на Умората

2006-04-06T05:52:00.000+03:00

Умората ме преследва от няколко дни , като прегладнял звяр. Слдва ме неотлъчно. Отивам на лекции тя е с мен , прибирам се вкъщи , и отново я чувам как потраква със зъбки. Ето я там дебне зад ъгъла , спотайва зад стълба на улучната лампа. Където да ходя и каквото и да правя винаги се навърта наоколо. Ах тази умора , ах тази хищна птица , тази харпия. Няма ли да се откаже? Няма ли да спре безмисленото си преследване. Явно няма такива намерения. Ето настига ме. Още малко и ще впие кръвожадната си усмивкав мен. Започва да ръфа от мен парче по парче с наслада. Наслада която нито жената може да достави на мъжа , нито жената може да изпита и в най-бурния си оргазъм ,който я изпепелява като пламък. От силите ми вече не е останало нищо. Умората ме държи напълно в нейните сладострастни обятия , със сладникав дъх на канела , а отнякъде се прокрадват и изпаренията на силна спиртна напитка. Това дали не е малцов скоч или можеби това са изпаренията на абсента , който е сключил тайно съзаклятничество с умората да упоява съзнанието и да притъпява възприятията ми. И така потънал в замаяност виждам с премрежен поглед , че е станало сутрин и навън е започнало да се развиделява. Вече няма накъде. Трябва или да се замъкна като зомби на поредната лекция , разменяйки си милувки с моята умора или да се сгуша на топло и да се заровя в завивките като къртица. Загасям осветлението , следва един бърз и ефикасен "студен" рестарт. Отпускам глава на възглавницата и се заглеждам в бледите отблясъци на зората.

Когато по някое време същия ден мозъка ми отново се събуди и с радост приветства чашата с кафе , умората ще продължава да ми се хили ,и да наднича зад вратата. И ще си мисли все така с тази неслизаща от устните и усмивка: "Довечера ще си отново мой. Ще попаднеш пак в изтощителната ми предгръдка."

Свободната Музика / Свободната Любов / Stereo Love

2006-04-04T04:48:00.000+03:00

Тази вечер си дънех mp3-ките на харда , докати си ровичках из нета. По едно време обърнах да видя какво ново се появило по блоговете. Видях при Йовко плейъра му за свободна музика. Реших да го пусна пък било то и за да полсушам нещо различно. Останах приятно изненадан.

Първото приятно нещо беше наличието на песни на група "Балканджи" , които бях слушал само по радиостанциите.

Втората особено приятна за мен изненада беше наличието на песенета на актьорите Весела Казакова , Вежен Велчовски и Богдан Казанджиев - Stereo Love .

До тази вечер бях слушал Stereo Love само веднъж (и после просто се е заличила от съзнанието ми по неясни причини) и то при представянето на видеоклипа от самата Весела Казакова по телевизия ММ. Разбирате какво неописуемо удоволствие ми достави възможността да чуя отново песента , ако може да се нарече точно песен. След като се порових намерих линкче посветено на проекта Stereo Love . Вътре имаше предоставена възможност както да изтеглиш песента , така и да се насладиш на видеото към нея.
Освен това имаше презентация на цялата театрална постановка , която аз лично не съм гледал и спретната малка фото галерия.

Следните откъси на цитати от текста много ми напомнят на собсвеното ми ежедневие :

"... Чувствам се наопаки , чувствам се ужасно ... Крещя и все същото ... Немога да заспя ... 4:45 време е да изключиш компютъра си ... Сънувам ... Още един ден ще бъда тук. Какво ли ще ми се случи днес? ..."

Всяко начало е трудно ...

2006-04-03T05:19:00.000+03:00

Всяко начало е трудно ...
И като всяко нчало започването на собсвен блог също е трудно .

Цигара време , през което да си отпочинат уморените очи и също да подредя и бездруго хаотичните ми мисли. Глътка кафе. Пет часът сутринта според мен е страхотно време за започване на блог. Той се появява на бял свят в предутрения час на сутринта , когато навън всичко още е потънало в мрак и цари спокойствие.

Глътка кафе с остатъка от цигарата и продължавам напред.
Остават само броени часове спокойствие преди отново да се впусна в забързания поток на ежедневието.

С този ми блог не искам да ангажирам , когото и да е било с личните си мнения , становища и мисли , които ще изказвам. Искам само да кажа , че понякога те може да не са подходящи за всеки . Мислите на един човек , могат да стряскат и да плашат , но също така те могат и да бъдат успокоителни. Човек никога не знае какво ще роди собствения му мозък.

Така се заражда нещо ново. Заражда се с мъка и без ясната цел за какво се е появило на този свят , но с ясната представа че може да не бъде прието от обществото. Да бъде поредния аутсайдер. Поредното парче заразена плът.

Излиза от амниотичния сак на собственото ми съзнание с помоща на последните глътки останло кафе. Кафе спомагащо родовата дейност. Кафе действащо като окситоцин.